|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
8. ПОГУБИЛ МИ СЕ РАДИНЧО
Горо ле, майко хайдушка
Погубил ми се Радинчо,
от девет годин погубен,
забравили го комшии,
комшии, рода-роднини,
майка му не го забравя,
станала рано в събота,
че си главата омила,
омила и се оплела,
задяна бяла каделя,
наела дълги пътища
из тъмничарски друмища,
покрай тъмници минала
и си на тъмничар думаше:
- Тъмничар Колю, занданко,
имате ли вехти хапузи
от девет годин запрени?
Доде майка му издума,
Радинчо ми се обади:
- Тука съм, мамо, тука съм,
тука съм, ала защо съм?
Змия ми очи изпила,
в перчем ми гнездо извила,
дребни пиленца излюпила,
пиленца, пепелянчета.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и
Иван Бурин. София: Български писател, 1953.
|