77. СТОЯНКА ХАЙДУТКА

Горо ле, майко хайдушка

Мама Стоянки думаше:
- Стоянке, мила мамина,
я стига ходи по гора,
стига хайдутлук да правиш!
Ела си, мами, прибери,
та хвърли рухо хайдушко,
облечи рухо девишко,
па земи хурка шарена
със позлатено вретено,
та преди тънки дарове,
ленени и копринени,
да дарим свекър, свекърва,
да дарим злъви, девере.
Стоянка мама послуша,
па хвърли рухо хайдушко,
облече рухо девишко,
па зела хурка шарена
със позлатено вретено,
та преде тънки дарове,
ленени и копринени,
да дари свекър, свекърва,
да дари злъви, девере.
Па си Стоянка отиде
на чичови се хармане,
погледа гора зелена,
погледа поле ширики;
па са дома си върнала,
хвърлила хурка шарена
със позлатено вретено,
съблякла рухо девишко,
облякла рухо хайдушко,
запаса сабя френгия,
нарами пушка бойлия
и втикна чифте пищове,
па си отиде Стоянка
на връх на Стара планина,
па ми са викна, провикна:
- Дружино верна, сговорна,
дека сте сеге, елете
върли хайдутлук да правим
по тая гора зелена,
по тая Стара планина!
За овчар не са седенки,
ни вито хоро моминско;
за юнак не са плачове
в събота по гробищата;
ни позлатено вретено!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.