69. ТАТУНЧО

Горо ле, майко хайдушка

Мама Татунчу думаше:
- Татунчо, Татунчо,
татунчо, един на мама,
добре ми дойде на гости!
Я остави се, Татунчо,
от този пусти хайдутлук,
хайдушко не е за много,
хайдушко й, синко, за малко,
хайдутин къща не гледа,
хайдутин майка не храни!
Продай си пушка хайдушка
и остра сабя змеица,
пак впрегни руси биволи,
че иди угар да ореш,
да пръскаш жълта пшеница,
стара си майка да храниш!
Татунчо мама послуша,
че впрегна рало писано,
обърна брезна и друга -
силен са й пепел дигнало.
Татунчо ми са й почудил,
каква е тая работа:
дали ми й коне ергеля,
или ми й чарда говеда?
Не било коне ергеля,
не било чарда говеда,
я най е, холам, я най е
царюви млади сеймени;
че ги е царя проводил
Татунча да си уловят,
главата да му обземат,
на царя да я занесат.
Тий при Татунча додоха,
и на Татунча думаха:
- Ораче, младо копаче,
като ми ореш и сееш,
ти не знаеш ли Татунча,
да оре, холам, да сее,
да пръска жълта пшеница,
стара си майка да храни.
Татунчо дума сеймени:
- Аз си Татунча не зная,
не зная и не познавам.
Най-подир иде циганче,
циганче грозно, умразно,
то на Татунча думаше:
- Татунчо, абре Татунчо,
че не ща ли те обади!
Татунчо дума циганчи:
- Ако ма, холам, обадиш,
жив жа ти кожа одера!
То си Татунча обади,
сеймени идат, нападат.
Татунчо дума копрали:
- Копральо, моя сестрице,
ако ма сега отървеш,
ручката жа ти позлатя,
крачката жа ти посребря!
Че обзе тежка копраля,
че се Татунчо завъртя
на ляво, още на дясно,
га са наназад повърна,
главите им са търкалят
като на бахча зелето,
фесове им са червеят,
като на бахча пиперя,
трупове им се търкалят,
като на нива снопите.
Татунчо у тях отиде,
че на майка си думаше:
- Аз орах, мамо, аз насях,
даде го Господ, стори се -
ясно ми й слънце изгряло,
и то ми й, мамо, узряло,
и аз го, мамо, пожънах.
Мама Татунчу думаше:
- Стой, недей лъга майка си,
че е от Бога грехота!
- Кога ми вяра не хващаш,
я хайде да те заведа!
Кога си майка заведе,
главите им се търкалят,
като на бахча зелето,
фесове им са червеят,
като на бахча пиперя,
трупове им се търкалят,
като на нива снопове.
Татунчо мрътви съблече,
кемери тежки извлече,
кемери пълни с алтъни,
че ги мама си подаде:
- Земи тва, мале, имане!
Ти право беше казала:
"Хайдутин къща не гледа,
хайдутин майка не храни!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.