65. СТОЯНЕ СИНКО, СТОЯНЕ

Горо ле, майко хайдушка

Стояне синко, Стояне,
нали ти мама думаше
да търсиш верни другари,
със тебе да са порасли,
със тебе да са роднини,
роднини и побратими!
Стоян мама си не слуша,
че стана Стоян, отиде
на това пусто Гюргево,
че събра Стоян дружина
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем,
кой от кол и кой от въже,
че стана Стоян, отиде
из тая Стара планина,
из този Доспат балкана,
из Жеравненски колиби.
Стоян дружини думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
аз ще да легна да поспя,
пък вие стража вардете.
Че легна Стоян, задряма
и на съня си гледаше,
че се с дружина разделя.
Трифон Никола думаше:
- Удряй, Никола, Стояна
душата да му извадим,
пушката да му вземеме,
саблята да му продадем.
Пиленце пее на дърво,
и като пее, говори:
- Стояне, стара войводо,
от старо време останал,
не тили мама думаше,
да търсиш верни другари,
да са със тебе порасли,
роднини и приятели!
Проклета да е дружина,
коя войвода издаде,
коя войвода убие!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.