61. СИВИЛ ЮНАК И ТРИМА ТУРЦИ

Горо ле, майко хайдушка

Сивил на Мара думаше:
- Маро ле, либе Маро ле,
Маро ле, първо венчило,
гледай ме, Маро, гледай ме,
гледай ме, нагледай ми се,
дошли са, Маро, дошли са,
дошли са трима турци,
до трима турци стамболци,
че ловят млади хайдути,
Хайдути млади войводи,
и мене, Маро, ще уловят,
в Цариград ще ме закарат,
глава ми, Маро, ще вземат!...
Гледай ме, Маро, гледай ме,
гледай ме, нагледай ми се,
радвай се, нарадвай ми се!
Доде си Сивил издума,
чемшир са порти тракнали,
върли са псета лавнали,
дур трима турци са влезли,
дур трима турци стамболци,
че си Сивила хванали,
опък му ръце вързали,
към Стамбол го подкараха.
Сивил на Мара думаше:
- Маро ле, либе Маро ле,
Маро ле, първо венчило,
я дай ми, Маро, я дай ми,
я дай ми, Маро, кавала,
кат през Дряново премина,
с кавала да си засвиря,
дружина да си събера.
Че стана Мара, отиде,
донесе Мара, донесе,
донесе Мара кавала.
Като са в Дреново влезли,
млади булки излязоха,
и злязло мало й голямо
Сивила сиир да сторят,
Сивила страшна войвода,
Сивила млада войвода,
че на Сивила думаха:
- Де гиди, Сивил, Сивиле,
Сивиле, страшна войвода,
Сивиле, млада войвода!
Защо си толкова юнак,
като те тебе хванаха,
като ти ръце вързаха?
Като на кър излязоха,
Сивил на турци думаше:
- Ой ми вази, три турци,
три турци, три стамболийци!
Я ми ръце отвържете,
с кавала да си засвиря,
да дойде мойта дружина,
че и тях да си хванете,
че и тях да си вържете.
Че му ръце отвързаха
с кавала да си засвири.
Че се разскача, разхвърли,
че си ремъци изкъса,
че на бърдото отиде
със кавала си засвири,
кавала свири, говори:
- Ой ми вази, дружина,
дружина, млади юнаци,
все с самурени калпаци,
все с дълги пушки бойлии,
със тънки саби френгии,
със чифтелии пищови,
на превара скоро елате,
три турци да си преварим,
три турци, три стамболийци,
главите да им отрежем,
месата да им разсечем
на дребни-дребни парчета,
по буки да ги разкачим,
по буки и по габъри.
Като го зачуха дружина,
дружина млади юнаци,
че на превара додоха,
че си три турци хванаха,
три турци, три стамболийци,
че им главите отрязват,
че им месата разсичат
на дребни-дребни парчета,
по буки ги разкачиха,
по буки и по габъри,
че си им Сивил говори:
- Ой ми вази, три турци,
три турци, три стамболийци,
да помните, да запомните,
кога Сивила ловите,
Сивила, страшна войвода,
Сивила, млада войвода!
Че стана Сивил, че стана,
че си дружина поведе,
дружина, млади юнаци,
че ги в балкана заведе,
във Стара, Рила планина,
на хайдушката равнина,
на хайдушкото игрило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.