58. ТРИМА ХАЙДУТИ ПРЕДАДЕНИ

Горо ле, майко хайдушка

Събрали ми се, събрали
дор трима-мина другари,
хайдутство, холан, да правят
в Дели ормански балкани -
Генчо ми геленджийчето,
Юрдан ми сливенлийчето,
кирчо ми пазарджийчето.
Ходили малко и много,
ходили девет месеца,
герчо на Кирчо думаше:
- Кирчо ле, кардаш, Кирчо ле,
да идеш, кардаш, да идеш
в Пазарджик, Кирчо, на хана,
джепане да си откупиш,
барут и дребни куршуми.
Кирчо си Генчо послуша,
че стана Кирчо, отиде
в Пазарджик, Кирчо, на хана
джепане да си откупи,
барут и дребни куршуми.
Още там Кирчо ми зачул -
тежка потеря дигнали,
хайдути ходят да търсят.
Кирчо при Генчо отиде,
и си на Генчо думаше:
- Генчо ле, кардаш, Генчо ле,
какво ще правим, Генчо ле,
тежка потеря дигнали,
нас ходят, Генчо, да търсят!
Генчо на Кирчо думаше:
- Не бой се, Кирчо, не бой се,
аз имам свато в Хасарлък,
в Хасарлък, село мъничко,
руси ми, Руси чорбаджи,
той ще ни, Кирчо, укрие.
Слънцето трепти, залязва,
Генчо другари поведе,
поведе и ги заведе
в Хасарлък, село мъничко,
в Руси ми, Руси чорбаджи,
Генчо на врата похлопа,
похлопа Генчо, почука,
излезе Паска девойка,
Генчо на Паска думаше:
- Паске ле, сестрино чедо,
сестрино, още вуйчово,
нещичко ще те попитам,
право да ми кажеш, не лъжи,
да не ме нещо излъжеш,
язък е, Паске, за нази -
каква е глъчка във къщи?
Паска на Генчо думаше:
- Вуйчо ле, Генчо, вуйчо ле,
като ме питаш, да кажа,
право да кажа, не лъжа,
да не те нещо излъжа,
каква е глъчка във къщи!
Снощи ни гости дойдоха,
гелинджийския чорбаджия,
пазарджийския каймаканин,
от снощи тетя изпитват,
изпитват и го скинджуват,
не вили знай де ходите?
Генчо на Паска думаше:
- Паске ле, сестрино пиле,
сестрино, още вуйчово,
скоро във къщи да идеш,
полека дръпни баща си,
тихичко да му пошепнеш,
за нази място да търси,
да не ни нящо издаде,
язък е, Паске, за нази!
Паска Генчо послуша,
а че си в къщи отиде,
полека дръпна баща си,
тихичко му е пошепнала.
Руси ми, Руси чорбаджи,
той си на Паска думаше:
- Паске ле, казъм, Паске ле,
да ги у плевника заведеш.
Паска навънка излиза,
и ги в плевника заведе.
Тъман се Паска повърна,
потеря двора напълни,
Руси потеря думаше:
- Потеря, вие потеря,
тия са там в плевнята.
Потеря хвърлят отвънка,
хайдути гърмят от вътре,
Генчо на Кирчо думаше:
- Кирчо ле, кардаш, Кирчо ле,
и ти, братче ле, Юрдане,
скоро патрони пълнете,
живички да се отървем,
големи мъки ще има!
Тия си един друг думаха:
- Какво да правим, да сторим,
живички да ги уловим?
Хай да запалим плевника,
от четирите кюшета.
Тогаз ги живи хванале
и им ръцете свързале,
Генчо на Руси думаше:
- Свако ле, свако Руси ле,
живичък да се отърва,
кожата ще ти одера,
цървули ще я направя,
че ти ни, свако издаде!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.