54. ПРИЗНАТЕЛЕН ВОЙВОДА

Горо ле, майко хайдушка

Как се е прочул млад Дамян,
че ходи Дамян по гора,
по гора, Дамян, по шума
със триста млади юнаци,
юнаци - млади левенти.
Па си е книга допратил
до Найден, до чорбаджията
и във книгата пишеше:
"Чиниш, що чиниш, Найдене,
да си приготвиш, приготвиш
до триста чифта фесове,
до девет фурни пресен хляб
и още девет с кисел,
и да заколиш, заколиш,
до девет крави ялови
и още девет със телци
и да приготвиш, приготвиш
до осем бъчви със вино
и още седем с ракия.
Нено ле, Нено чорбаджи!"
Нено си книга разчете,
разчете, всичко приготви,
па на снашици думаше:
- Коя ще тука остане,
гостите да ни посрещне?
Ни една се снаха не нае,
най се наела, наела
най-малката му снашица,
дамяновата сестрица,
гостето да си посрещне.
Още си това думаха,
триста се пушки пукнаха,
триста се саби лъснаха,
един се с един не видяха,
само остала, остала
най-малката снашица,
дамяновата сестрица;
тя си портите разтваря,
та си гостето посреща,
всякому ръка целува,
а на Дамана и ръка,
и ръка, та и коляно,
па си седнали да ядат,
да ядат, още да пият
и снашица ги слушаше.
Дамян снашици думаше:
- Че де ти е чаша сребърна,
та служи с чаша стъклена?
А снашица му думаше:
- Бае Дамяне, Дамяне!
Азе съм вчера тук дошла,
не зная хляба де седи,
нежели чаша сребърна!
Дамян снашици думаше:
- От де ми знаеш името?
А снашица му думаше:
- Помниш ли, бае Дамяне,
кога бе селско телчарче,
телците, байо, пасеше,
та ни хлебецът носеше;
майка ни чуждо предеше,
та си назе обличаше.
Оттогаз ти си излязал,
та си станал млада войвода.
Дамян на дружина думаше:
- Яжте и пийте дружина
и ерфине си плащайте!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.