52. ИЛЬО ВОЙВОДА

Горо ле, майко хайдушка

Прочул се Ильо войвода,
прочул се Ильо, зачул се
по тази Рила планина,
по този Доспат балкана,
по тези баири високи,
из тез долове дълбоки -
не дава птичка да хвръкне,
камо ли човек да мине,
че е разплакал агите
и е наплашил дервиши.
Пашата вика низами,
та че им тихо говори:
- Ой ми ва вази, низами,
в Малешки села идете,
Ильо войвода хванете,
тук го въз мене донесете,
да видя, джанам, да видя,
какъв е Ильо гяурин,
какъв е Ильо хайдутин,
че е разплакал агите
и е наплашил дервиши.
Низами думат и плачат:
- Пашо ле, царски заптийо,
прати ни, пашо, на Станбул,
със царя да се биеме,
ала ни нази не пращай
Иля войвода да гоним,
че ми е юнак над юнак -
Иля го куршум не бие,
Иля го сабя не сече!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.