|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
36. ВЕРЕН ЯСАКЧИЯ
Горо ле, майко хайдушка
Повървеа бошначки хаджии
кон до коня, юнак до юнака,
най-напреде бошначка хаджийче,
и по него верен ясакчия.
Проговара бошначко хаджийче:
- Каква ме е дремка одремала!
Дали на зло или е на добро?
Отговара верен ясакчия:
- Ой те тебе бошначко хаджийче,
да попея песен разговорна,
да продума гора онемела,
тежка дремка да ти се разкара!
Па извика верен ясакчия:
- Излезнете кози без рогове,
запасете шума позлатена!
Не излезли кози без рогове,
най излезли петстотин хайдуци,
пукнали са до петстотин пушки!
Извикаха бошначки хаджии:
- Клето да си, верен ясакчия!
Провикна се бошначко хаджийче:
- Леле мале, леле стара мале!
Дека да си, моя стара мале,
да ми видиш мои люти рани,
люти рани от ситни куршуми!
Налетеа върлите хайдуци,
изтрепаа бошначки хаджии,
узеа им ранени коньове
с тежките мешинени дисаги.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и
Иван Бурин. София: Български писател, 1953.
|