24. БОГДАН СЪБИРА ХАЙДУТИ

Горо ле, майко хайдушка

Мама Стояну думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
хай да те, сино, оглавя,
хай да те, сино, оженя
за гюзел вакла Тодорка,
че тя е чедо работно,
че тя е чедо хубаво
и е комшийска дъщеря!
- Майчице, стара майчице,
каква главилка хортуваш,
каква женилка бълнуваш?
Знаеш ли, мале, знаеш ли,
снощи е в село дохождал
Богдан прочута войвода
със тая желта бъклица,
със тия бели тефтери.
Момчета, мамо, калесва
със тая желта бъклица,
със бъклица ги калесва,
и ги на тефтер записва.
Писува и пазписува,
а мене, мамо, записа,
записа и не разписа.
Мене ме, мамо, избера
син-зелен байрак да нося,
млад байрактарин да бъда,
че съм бил левент в снагата,
че съм бил юнак в сърцето.
Каква главилка хортуваш,
каква женилка бълнуваш?
Я дай ми, мале, я дай
дедова пушка бойлия,
тейкова сабля френгия,
чичови кобур пищови,
уйчови дрехи юнашки,
да ги разгърна, прегърна!…
Когато пролет пролети
на тоя шарен Гьоргьовден,
вие ще в черква идете,
аз ще д`излеза всред село,
всред село, всред мегданя,
байряка ще си побия,
момчета ще си събера
със тоя Богдан войвода -
па хай на Стара планина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.