Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
23. СЛЪНЦЕТО ЗАХОЖДА
Горо ле, майко хайдушка
Слънцето захожда
зад гора зелена,
зад гора зелена,
зад поле широко.
Всичките дойдоха,
мойто либе няма.
Мойто първо либе
що стори не дойде?
Дали болен лежи,
или ранен гледа,
или друм не знае?
Или го фанаха
върлите сеймени,
върли кърджалии?
Че му беше драга
зелената гора,
зелената гора,
широкото поле,
врана бърза коня
и чифте пищови -
турците да гони,
турци янучари.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и
Иван Бурин. София: Български писател, 1953.
|