21. ПУСТАТА СТАРА ПЛАНИНА

Горо ле, майко хайдушка

Пустата Стара планина
зиме и лете се пълна!
Зиме е пълна с овчари,
лете със млади юнаци -
под всяка бука и юнак,
до всякой камък и байрак.
Вървеше, че кой вървеше -
Стефан Караджа от Тулча;
вторият беше - вървеше
Хаджи Димитър от Сливен;
третият беше - вървеше
Бабаджан Филип войвода.
Стефан Димитру думаше:
- Братко ле, Хаджи Димитре,
каква съм съня сънувал:
черно ма куче ухапа,
ясни ма кърви обляли -
дали е на зло, на добро,
дали на гладна година?
Дорде си дума издума,
и потеря ги довтаса.
Бюлюк башия думаше:
- Сеймени, млади турчета,
мерете кого мерите,
Стефана да си раните.
Всичките дружно гръмнали
и Стефана си ранили.
Стефан дружина извика:
- Дружино, вярна-сговорна,
дръжте са, не се давайте,
от враг заклет се не бойте,
юнашки знаме развейте,
с саби им глави сваляйте!
Дружина се разпалила,
страшно душмани нападна,
Бюлюк башия хванали,
в гъста го гора отвели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.