|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
19. СТАР ДИМО
Горо ле, майко хайдушка
Стар Димо на двор седеше,
на двори под бял трандафил,
бяла ракия пиеше
и към гората гледаше,
и на гората думаше:
- Горо льо, горо зелена!
Знаеш ли, горо, помниш ли,
из тебе, горо, га ходях
със триста отбор юнаци?
Ех пусти, пусти младини!…
На трандафила славейче,
славейче пее, говори:
- Стар Димо, стара войводо,
да би гората думала,
не би я пасли овчари,
не би я секли дървари,
не би тя крила хайдути!…
Майчица що е рождена -
и тя си чедо изказва
на турци и на сеймени,
гората, майка хубава -
скрий ли се в нея хайдутин,
никому нищо не казва.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и
Иван Бурин. София: Български писател, 1953.
|