110. СТЕФАН КАРАДЖА ОТ ЖЕРАВНА

Горо ле, майко хайдушка

Събрали са се, прибрали
дванайсетина юнаци
и с войводата тринайсе
на хайдушкото кладенче,
на зелената морава,
под тая сянка дебела -
печено агне ядеха,
чървено вино пиеха.
Сичките ядат и пият
и са весело веселат,
Стефан не яде, не пие,
ни са весело весели.
Войвода дума Стефану:
- Стефане, Кара-Караджа,
Стефане, кара-бойлия,
сичките ядем и пием
и са весело веселим,
сал ти не ядеш, не пиеш,
не са весело веселиш.
Стефан войводу думаше:
- Като ма питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Я слушай, кардаш, я слушай.
какви са гайди свирнали,
какви тъпани гръмнали -
в Жеравна хоро играе
на Старча, под корията,
сичките моми играят
сал мойта сестра не играе,
тя дома седи и плаче;
сичките хора от село
са на хорото излезли,
сал мойта майка не е там,
тя дома седи, мен жали.
Войвода дума Стефану:
- Стефане, Кара-Караджа,
Стефане, кара-бойлия,
сал ти ли имаш майчица,
сал ти ли имаш сестрица,
сал ти ли тъжиш и жалиш?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.