|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
11. СТОЯНЕ, СИНКО СТОЯНЕ
Горо ле, майко хайдушка
- Стояне, синко Стояне,
защо си, мами, нажален?
Дали ти е стадо чамаво,
или ти псета бяс хвана?
- Майно ле, стара майчице,
не ми е стадо чамаво,
нито ми псета бяс хвана.
Снощи ми стадо рукнало
и ми са псета лавнали,
ази излязох да видя.
Зад моя, мамо, полугар
четири моми заклани,
четири моми сгодени
със златни гривни на ръце,
с червени була на глава -
мене ще бъда да бедят!
Дорде си Стоян издума,
ей и сеймени стигнаха,
опак му ръце вързаха,
право теглиха Никопол,
в никополската тъмница.
Три годин лежа в тъмница,
никой при него не дойде,
сал му е майка ходила
и на тъмница плакала,
дорде тъмница прокапа.
Стоян тъмничар попита:
- Тъмничарю ле, братко ле,
дали са буйни дъждове,
или са тежки снегове,
що си тъмница прокапа,
та ми перчема намокри?
Тъмничар дума Стояну:
- Туй е, Стояне, майка ти;
три годин стана как плаче,
че е билото прогнило.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и
Иван Бурин. София: Български писател, 1953.
|