109. ХАЙДУШКА СМЪРТ

Горо ле, майко хайдушка

Прочул се Стоян хайдутин
по тая Стара планина,
не може пиле да хвръкне,
нежели турчин да мине,
та са потеря пратили
Стояна да си уловят.
Сиромах Стоян, сиромах!
На два го пътя вардиха,
на третия го хванаха,
черни му върви развиха,
мъжки му ръце вързаха,
па Стояна заведоха
на Ерин попа в дворове.
Попа имаше две моми
и трета Ружа снахица.
Ружа си мляко биеше
на мала врата градинска,
а моми двори метяха,
па си Стояну думаха:
- Байчо ле, байчо Стояне,
зарана ще те обесят
на царювите дворове,
царица сеир да гледа
и царювите цечица.
Стоян си Ружи говори:
- Ружо ле, снахо попова,
не ми е жално за живот,
не ми е мило за бял свят,
юнак не жали, не плаче!
Ами те моля, Ружке ле,
ризата да ми операт,
косата да ми разрешат,
че ми е драго, Ружке ле,
кога юнака обесят,
да му се белей ризата,
перчемът да се развява!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.