104. ХАЙДУТ ВЕЛКО

Горо ле, майко хайдушка

Ветър ми вее, гора люлее
за тебе, хайдут Велко, за тебе!
Хайдут ми Велко лежи, умира,
младо му булче над глава стои,
над глава стои, тихом му дума:
- Тежко ти, хайдут Велко, горко ти!
Ти като лежиш болен, умираш,
кой ще ти носи дългата пушка
бойлия, хайдут Велко, бойлия?
- Нек ми я носи Милош побратим
за мене, черни очи, за мене!
- Кой ще ти носи тънката сабя
френгия, хайдут Велко, френгия?
- Нек ми я носи Милош побратим
за мене, черни очи, за мене!
- Кой ще ти носи чифте пищови
за тебе, хайдут Велко, за тебе?
- Нек ми ги носи Милош побратим
за мене, черни очи, за мене!
- Кой ще ти язди хранено конче
за тебе, хайдут Велко, за тебе?
- Нек ми го язди Милош побратим
за мене, черни очи, за мене!
- Кой ще ти люби хубаво булче
за тебе, хйдут Велко, за тебе?
- Сичко си давам, булче не давам
за мене, черни очи, за мене!
А кога умра, нека да плаче
за мене, черни очи, за мене;
че нема юнак кой да го люби
кат мене, черни очи, кат мене.
Нека да плаче, нека да жали
за мене, черни очи, за мене!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и Иван Бурин. София: Български писател, 1953.