|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
10. НАБЕДЕН ДОЙЧИН
Горо ле, майко хайдушка
Дойчин са беда бедили,
бедили и уловили
и го в тъмница турили.
та лежа Дойчин, та лежа,
та лежа девет години,
покара лято десето.
Дойчин хабер си пратеше:
- Чини, що чини майка ми,
скоро, по-скоро да доде,
боса планини да мине,
кавали да ми донесе,
юргинче да ми доведе,
юргинче, бяло момиче.
Ка го зачула майка му,
Скоро, по-скоро отишла,
боса планини минала,
та му кавали занесла
и му юргинче завела.
Дойчин с кавали засвири,
юргинче хоро заигра,
турци си турски думаха:
- Дойчин ми не е хайдутин:
хайдутин ми с кавал не свири,
юргинче да му играе,
юргинче, бяло момиче.
Па си Дойчин пуснали.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и
Иван Бурин. София: Български писател, 1953.
|