|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
96. СЛЪНЦЕ ЗАД ОБЛАК ЗАЛЕЗЕ
Дърво столовато
Слънце зад облак залезе,
овчар го сяка мръкна се,
сиво си стадо помами,
че го в кошара юкара,
че си се назад повърна,
ю колибата отиде,
кални царвули изува,
черни ботуши обува,
кривак на рамо завдигна,
че на седянка отива,
покрай Радкини минава.
Радка на харман седеше,
лопата в ръка държеше,
Дунавец вятър чакаше,
червено жито да вее.
Овчар на Радка думаше:
- Радке-ле, моя комшийке,
че каква й тая работа,
та на седянка не втиваш?
Радка на овчар думаше:
- Овчарю, че полудя ли?
Йоще си слънце на пладне,
пък ти седенки задири!
СбНУ 3, 84.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София:
Български писател, 1955.
|