|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
69. КАРАМФИЛКЕ, МАЛКА МОМЕ
Дърво столовато
Карамфилке, малка моме,
та още ли мома ходиш,
мома ходиш, света гориш,
света гориш, мене мамиш?
Измами ми всичка стока,
всичка стока, сермията,
сермията анайкова,
анайкова, бабайкова:
триста гроша бели пари
и петстотин все жълтици.
Повърни ми от парите,
да не ходя сирак-помак,
да си купя врана коня,
да не ходя тъмниците:,
да не газя каловете,
каловете, кални друми,
че да викат селяните:
- Вампир ходи из селото,
млади либи, стари дави!
Карамфила говореше:
- Я тизека, лудо-младо!
Изведи си мартории,
дето си ми пари дало!
А лудо й говореше:
- Карамфило, малка моме,
не съм давал у видело,
та да имам мартории,
но ти давах у тъмнина:
дребни звезди - мартории,
ясен месен, сам кадия
Карамфила говореше:
Я тизека, лудо-младо,
имало си - давало си,
нямала съм - вземала съм.
Ангелов-Вакарелски, Лирика, № 83.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София:
Български писател, 1955.
|