|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
42. ТРЪГНАХ ДА ИДА ПО ПАКЬО
Дърво столовато
Тръгнах да ида по пакьо,
косило требва за коньо.
Намерих либе край пакьо -
трева косило, заспало:
мермер му камик възгляве,
триоска му трева постилкя,
темен му облак завивкя.
Жал би меда го събудя,
грех би ме да го прегърна,
срам би ме да го целувам.
Гърбом при него прилегнах,
тежък ме съня обори.
Кога се от сън събудих,
либе станало, бегало,
И на камъка писало:
- Ей, либе щуро, глупаво,
кога не знаеш да либиш,
защо се барем закачаш?
Що си легнало зад мене?
Защо не легна пред мене,
ръка възглаве да туриш,
със друга да ме прегърнеш?
Я земи камък отземи,
че се у глава удари!
СбНУ 9, с. 15.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София:
Български писател, 1955.
|