|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
240. ОСТАНА РАДА ВДОВИЦА
Дърво столовато
Остана Рада вдовица
със седем дребни дечица -
едно от друго по-малки,
едно от друго по-ситни.
Седяла Рада, жалила,
жалила девет години
и десетата подбрала.
Ради си веке дотегна -
жалби и сърце стискали,
тъги и душа облели.
Че стана Рада в събота,
извади Рада сир восък,
направи свещи восчани;
па влезе в нова градинка
и набра цвете сякакво,
накити свещи восчани,
че на гробища отиде,
па викна Рада, заплака,
заплака и занарежда:
- Стойчо-льо, първо венчило,
оздравя ли ти шарката,
шарката, сипаницата,
главата, Стойчо, сърцето?
Знаеш ли, Стойчо, помниш ли,
как ма хубаво учеше:
- Моли се, Радке, на Бога,
да лежа и да оздравя,
вдовица да не оставаш,
че е вдовица най-лошо;
вдовица, Радо, прилича
на птиче на кукувиче -
кога го срещнат пилците,
добра му среща не казват.
Стойчо се из гроб обади:
- Доста си, Радо, плакала,
че и на мене веке дотегна
от твоите сълзи горещи!
сп. Знание, г. І, с. 44.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София:
Български писател, 1955.
|