230. ГАЛУНКА ГЪРЛО БОЛЕШЕ

Дърво столовато

Галунка гърло болеше,
свекърва й я цереше.
Какво й бяха билките?
От черна зъмя главата,
от пъстър смока сърцето,
от зелен гущер краката;
колкото цери - по боли:
ни става, нито умира.
Девет години я цери,
девет катъра похарчи.
Галунка Марку думаше:
- Марко-ле, първо венчило,
утре е делник-понделник,
я стани рано у зори,
че иди в росно ливаде,
улови руси биволи,
упрегни кола писани,
па ми дебело постели
и ми високо подложи,
у мама да ма заведеш,
та мама да ма поцери,
и мама да ма погледа -
стига ма гледа мама ти!
Марко Галунка послуша,
па стана рано в понделник,
улови руси биволи,
упрегна кола писани,
па си й посла дебело,
и й подложи високо;
че ми са на път тръгнали.
Минаха гора зелена,
настаха поле широко;
Марко Галунки думаше:
- Стани, Галунке, погледни
бащини ниви зелени,
бащини росни ливади!
Галунка нищо не дума.
Вървяха какво вървяха,
влязоха в лозя зелени;
Марко Галунки пак дума:
- Галунке, либе Галунке,
стани, Галунке, погледни
бащини лозя големи!
Галунка мълчи, не дума.
Кога я Марко погледна -
Галунка лежи умряла!
Па викна Марко, заплака,
та се до Бога провикна:
- Божне-ле, вишни Господи,
какво да сторя, направя?
Ако се назад повърна,
какво ще каже мама ми;
- Девет години я церих,
на пътя ли я умори?
Ако си напред отида,
какво ще каже мама й:
- Девет години не идва,
умряла ли я доведе?
Па си извади остър нож,
че се в сърцето прободе
и на Галунка думаше:
- Лежи, Галунке, да лежим,
с един поп да ни опеят,
в един гроб да ни заровят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.