|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
23. СТОЯН ПЕТКАНИ ГОВОРИ
Дърво столовато
Стоян Петкани говори:
- Либе Петкано, Петкано,
кани се село да бега
от турци, от еничери,
я речи, либе, на ваште
на едно село да идем!
Време за сговор не трая,
Петканин баща побегна
в големо село Кремена,
Стоянов баща побегна
в големо село Борован.
Възкачил се е млад Стоян
по Борованска могила,
сиво си стадо пасеше
и с меден кавал свиреше,
като свиреше, думаше:
- Сечко-месечо, мил братец,
като ми седиш високо,
видиш ли село Кремена,
видиш ли либе Петкана?
Ходи ли както ходеше,
носи ли както носеше,
пее ли както пееше,
спомина ли ме в песните?
Месец Стояну говори:
- Вида си село Кремена
и вида либе Петкана:
ходи си както ходеше,
носи си както носеше,
и пее както пееше,
ала чернее за тебе,
както и тизе за нея.
Ангелов-Вакарелски, Лирика, 109.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София:
Български писател, 1955.
|