|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
212. КАРАДЖА ГОСТИ ДУДОХА
Дърво столовато
Караджа гости додоха,
гости Караджа сватове,
сватове още згледници,
Ели съ много, пили съ -
манджите не им стигнали.
Че стана, стана Караджа,
въвлезе в горни ъгъли,
улови башът овенът,
че му главата извъртя,
извади ножче чиренче
да му главата отреже.
Ей че продума овенът:
- Не мъ заклавай, Караджа,
ами заколи брата ми,
че той е овне глупаво,
не знае стадо да води.
Помниш ли още, Караджа,
когато беше размирно
когато беглик збираха?
Ти ми се много моляше,
моляше още думаше:
- Тпру-тю ми, тпру-тю рогушке!
Я излез стадо поведи,
че го през Дунав преведи!
Тпру-тю ми, тпру-тю рогушке,
ако ми стадо преведеш,
рогцата ще ти позлатя,
крачката ще ти посребря.
Не ме заклавай, Караджа!
Осинин, Душата, № 226.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София:
Български писател, 1955.
|