168. СЪБРАЛИ МИ СЕ, СЪБРАЛИ

Дърво столовато

Събрали ми се, отбрали,
сто й седемдесе юнака,
сто й седемдесе и седем
на юнашката механа,
да ядат, още да пият,
веселба да се веселят.
Както са ели и пили,
почнали да си говорят -
кой с какво ще се похвали.
Кой се похвалил, похвалил,
че има пушка бойлия,
че има сабя френгия,
кой се похвалил, похвалил,
че има конче хранено;
похвалил ми се млад Стоян,
че има булче хубаво,
хубаво, много разумно -
никой го немой излъга,
портите да му отвори.
Отде го зачу търговче,
търговче, младо юначе -
то на Стояна думаше:
- Байно-ле, бачо Стоене,
че какво даваш, залагаш,
ако ти булче излъжа,
вратата да си отвори?
Стоян търговче думаше:
- Търговче, младо юначе,
ти какво даваш, залагаш?
Ако ми булче излъжеш,
харизвам ти го на тебе,
булчето с покъщнината,
ако не мож я излъга,
харизваш ли си главата
на мойта сабя френгия?
Голям са кавул сторили.
Тръгна търговче, отиде,
със него двама юнака,
юнаци отстрана стоеха,
търговче хлопа на порти:
- Буле-ле, буле Стоенце,
стани ми, мъри, отвори,
какво е чудо станало
на юнашката механа -
батя Стояна убиха,
аз му кончето доведох,
стани ми, буле, отвори
и му кончето поемни!
Стоянца булка хубава,
на ума много разумна,
тя се отвътре обади:
- Махни се, човек непознат,
без Стоян порти не отварям,
каквото й търсил, намерил!
Търговче хлопа и вика:
- Буле-ле, буле Стоенце,
ела ми, мъри, отвори!
Стоянца булка хубава,
на ума много разумна,
пуснала й сиви кучета,
кучета грозни-омразни -
без Стоян човек не пущат.
Търговче хлопа и вика:
- Буле-ле, буле Стоенце,
ела ми, мъри, отвори!
Негови верни другари,
те са го назад върнали
и при Стояна довели.
Че скочи Стоян гидия
с негова сабя френгия,
и му главата отряза,
н на търговче думаше:
- Да знайш, търговче, да повниш
с Стояна кавул га правиш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.