|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
142. ШИБЛИКА МИ СЕ ПРЕВИВА
Дърво столовато
Шиблика ми се превива,
през тая литра шарена,
не ми е тънка шиблика,
ами е мома Калина,
с баща се, с майка прощава,
със бракя, със братунчета,
със сестри, с мили снашици.
Баща Калина питаше:
- Черко Калино хубава,
чия е рода по-мила,
бащина или войнова?
А Калина му говори:
- Тате-ле, мили тейно-ле,
дай ръка да ти цаливам,
прощавай да ти продумам:
бащина рода по-мила,
ала е, тате, до време;
войнова мила по не е,
ала е, тате, до века.
СбНУ 5, 59.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София:
Български писател, 1955.
|