|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
133. ЗАТЪКАЛА МИ Й ДРАГАНКА
Дърво столовато
Затъкала ми й Драганка
тънинко даре месале,
със копринени кенари;
ем ги тъкала, плакала.
Драганината майчица,
тя на Драгана думаше:
- Драгано, казъм Драгано!
Откак те, мама, позгодих,
ти бяло лице загуби,
черни си очи размъти,
руса ти коса улете,
тънки си вежди разреди.
Драгана дума мами си:
- Мар мамо, мар стара мамо!
Нали ти, мамо, аз думах,
да ма не дадеш далеко,
далеко на друго село,
най да ма дадеш във село,
във село на комшийчето!
Вкъщи да вляза - чувам го,
вънка да изляза - виждам го,
за вода да ида - срещам го,
срещам го и му хортувам,
пръстен ми дава - зимам го.
СбНУ 35, № 345.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София:
Български писател, 1955.
|