|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
128. БУЙНИ ВЕТРЕ, СПРИ, НЕ ВЕЙ
Дърво столовато
Буйни ветре, спри, не вей,
мен калина не люлей,
сама ще се залюлявам
от свекрови, от свекръви,
от девере и от злъви.
Кога мине мойто момство,
кога стана млада булка,
ща да ида у момкови,
у момкови равни двори;
момко има стари баща,
стари баща, стара майка,
девет братя, девет сестри -
ще им шетам, ща ги гледам,
ще завене мойта хубост,
мойта хубост, мойта гиздост.
Момството йе като царство,
а невество като рабство.
Каравелов-Лавров, № 16.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София:
Български писател, 1955.
|