122. ТЪКАЛА НЕДКА ДАРОВЕ

Дърво столовато

Тъкала Недка дарове,
дарове - кърпи й пишкири,
тъкала и наричала:
- Този-ка пишкир за Гроздя,
за Гроздя за граматика,
пък този е за брата му.
Никой си Недка не зачу,
най я зачула буля й,
буля на Недка думаше:
- Я тъчи, недей нарича,
вече се Гроздьо ожени,
вчера му беше сватбата,
днес му й, калино, укропа.
Недка си нищо не каза,
ем най си от стаи излезе,
грабна мотика на рамо
и си на лозе отиде.
Копала Недка, плакала,
копане било за два дни,
тя го докопа до пладне,
без хлебец, Недка, без вода.
Като се назад върнала,
по пътя дърва сбирала,
пътя й беше под село,
тя си минала през село,
покрай Гроздьови дворове.
Гроздьо си на двор седеше,
със булче прошка четеше;
Недка на Гроздя думаше:
- Я ми дай, Гроздьо, водица
със твойта дясна ръчица,
устата да си наквася,
сърцето да си разладя.
Гроздьо й вода изнесе
и я на Недка подаде;
Недка на Гроздя думаше:
- Я си дай, Гроздьо, язика,
по язък да та целуна,
тоз язик, дето ма й лъгал!
Гроздьо си язик подаде,
Недка го не е цълнала,
ам най го Недка прехапа.
Като си у тях отиде,
на двора огън наклала,
хвърляла дари, месали,
хвърляла кърпи, пишкири,
хвърляла фусти, сукмани,
и пищимали шарени.
- Горете, гиди пустини,
кога не сте се носили
в Гроздьови равни дворове!
Най-подир се й в огън хвърлила
и си във огън изгоря.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.