|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
119. ТЪВЕН СЕ ОБЛАК ЗАДАДЕ
Дърво столовато
Тъвен се облак зададе
из пуста гора Сивлия,
из Сивлийската нахия.
Аз сякам, Радо, ти идеш,
ти идеш да ми пристанеш,
бели си ръце разгърнах,
да та, Радо-ле, пригърна,
синьо си сукно отметнах,
да та, Радо-ле, наметна.
Рада Ивану думаше:
- Либе Иване, Иване!
Как шъ, либе-ле, да дойда?
Чюзди аргати по двора,
връва алтъни дрънчаха,
куфар чупрази ечаха,
злати мингуши дрънчаха.
Иван си ради думаше:
- Радо-ле, ти глупежо-ле!
И тва ли да та науча:
откачи връва алтъни,
тури ги в куюн джобове;
отпаши куфар чупрази,
тури ги в бяла пазува;
бели си поли надръгни,
събуй си жълти местюве
па тръгни, Радо, та ела,
та ела, та ми пристани!
Чолаков, № 44.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София:
Български писател, 1955.
|