|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
112. ДВА СЕ БРАТА ЗА МОМА КАРАЯТ
Дърво столовато
Два се брата за мома караят,
по-младийо на старийо вели:
- Немой, брате, да се не караме,
свет да гледа, свет да ни се смее;
ти удари гора бръшлянова
я че удрим гора чемширова -
кой претече на момини двори,
он че земе такмена девойкя.
Удри един гора бръшлянова,
удри други гора чегирова -
и двата се на двор достигная.
Излезнала такмена девойкя -
що че она дарба да даруе?
По-старийо свилена кошуля,
по-младийо дуня стогодкина.
Не се чуда свилена кошуля,
ал се чуда дуня стогодкина -
дека си е дуня летувала,
а дека е дуня зимувала?
Летувала момини дарове,
зимувала момини пазуки.
Па-й-се братя за мома карая.
И тога им мома продумуе:
- Кому дадо свилена кошуля,
он да биде мой стари девер,
кому дадо дуня стогодкина,
очем него за любе да ми е.
Качановски, № 55.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София:
Български писател, 1955.
|