|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
110. ДАЙ СИ МА, МАЙЧО
Дърво столовато
Дай си ма, майчо, дай си ма
във нашата си махала,
на чярнокото ергенче,
дето си ми е прилика.
Кольчиш как минем, мале-ле,
през наши равни дворове,
дворове, тясно сокаче,
то нах нас жално погльодва,
със нажалени очиньки,
със нажалено сарчеце.
- Мари ми мила дащерьо,
мари, де го си видяла,
та толко севда метнала?
- Видяла го съм, видяла,
на студените врисове:
той поя конче хранено,
я точах вода студена.
Коня му вода не пия
за моите бяли харкомки,
за моя ален миндильчек.
Пак я се, майчу, почюдих,
как да му сарце разваля -
откачих бели харкомки,
та си му конче напоих,
постелих ален миндильчек,
та си му конче назобих.
И дара се сме дарили:
той мене пърстен сребърен,
я нему кърпа шарена.
СбНУ 7, 36.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София:
Български писател, 1955.
|