|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
96. ДЕВОЙКО, ДЕВОЙКО
Душата на българина
Девойко, девойко,
девойкини двори
мъгла попаднало,
роса заросило.
Девойкина майка
у двор низ двор оде,
дробни сълзи роне,
руси коси скубе,
и на Бога вика:
- Боже, мили Боже,
що си ме милувал,
то й си ме драгувал:
една мила керка;
другиму го дадо
и без нум остана!
Девойко, девойко,
юнакови двори
слънце огреяло,
юнакова майка
у двор низ двор оде
и се крейко смее,
и ни Бога вика:
- Боже, мили Боже,
що си ме милувал,
то й си ме драгувал:
една мила сина,
една мила снаха!
Кратово (СбНУ 2, с. 61).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|