|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
89. СРАМ БИЛО НЕДА, НЕДО ЛЕ
Душата на българина
Срам било Неда, Недо ле,
срам било, Неда, грях било
да пита Неда бача си,
бача си, Неда, мама си,
ала попита буля си:
- Булне-ле, драго, булне-ле,
като едете, пиете,
за мене годеж годите,
че пада ли ви на сърце?
Мене ми, хеле, не пада.
Попитахте ли хората,
хората имотни ли са,
в хората почитни ли са,
с комшии животни ли са?
Събират ли са с комшии
да едат, буле, да пият,
веселба да са веселят?
Буля на Неда думаше:
- Калино Недо, малино,
твърде са добри хората,
имотни, буле, животни,
в хората, буле, почитни,
ама им лошо харото -
хем сляпо, буле, хем нямо;
дваж го е зъмя хапала,
трети път мечка давила.
Ку туй буля й издума,
Неда си викна да плаче,
да плаче и да нарежда:
- Божне-ле вишни Господи,
Божне-ле, не стигна ли ми
на девет майки шетане,
на девет майки мащехи,
десета майка рождена,
ами и още да тегля,
та сляпо харо да водя,
хем сляпо, Боже, хем нямо;
дваж го е зъмя хапала,
трети път мечка давила!
Току туй Неда издума,
и харото и прогледна,
прогледна още продума:
- Я мълчи, Недо, не плачи,
не плачи, не се кахъри,
и за нас Господ е добър,
и за нас ще Господ да храни.
Разградско (Бончев, № 129).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|