85. ТРЪГНАЛО Е ЛУДО-МЛАДО

Душата на българина

Тръгнало е лудо-младо
низ горица, низ зелена,
да си лови дребна лова,
дребна лова яребици,
и по-дребна преперици.
Не е нашло дребна лова,
на йе нашло вита йела,
вита йела, съковита -
удари я във върове,
изкърти я из корене.
Из корене излезнала
малка мома змейовица.
Той я фана за ръчица,
та я води при майка си,
а мома му отговаря:
- А бре лудо, аджамия,
и това ли да те уча?
Съпаши ми корав пояс,
превърджи ми бяли ръки
развърджи ми червен чумбер,
превърджи ми черни очи;
па ме фани за ръчица,
та ме води при майка си;
да не рече твоя майка:
наметнице, натурнице,
сама си се наметнала,
наметнала, натурила;
на да рече твоя майка:
- Леле сино, мили сино,
къде узе тоя мома!
Не мома като мома,
на е мома ясно слънце
очите й - ясни звезди,
веждите й - плетен гайтан,
като ходи - ветър вее,
като седи - слънце грее,
като дума - бисер ниже!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.