|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
84. БУЙНИ ВЕТРЕ, СПРИ, НЕ ВЕЙ
Душата на българина
Буйни ветре, спри, не вей,
мен калина не люлей,
сама ще са залюлявам
от свекрови, от свекръви,
от девере и от злъви.
Кога мине мойто момство,
кога стана млада булка,
ща да ида у момкови,
у момкови равни двори;
момко има стари баща,
стари баща, стара майка,
девет братя, девет сестри,
ща им шетам, ща ги гледам,
ще завене мойта хубост,
мойта хубост, мойта газдост.
Момството йе като царство,
а невество като рабство.
Копривщица (Каравелов-Лавров, № 16).
Незначителни намеси на издателя Д. Осинин (бел. ред., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|