83. У НЕДИНИ СЛЪНЦЕ ГРЕЕ

Душата на българина

У Недини слънце грее,
върбо-ле, върбо, върбице!
То не било ясно слънце,
най ми била сама Неда:
с черни очи еленови,
с дълги клепки босилкови,
с бели зъби бисерови,
с тънка снага самодивска.
Събрали се малки моми
да играят по тревица,
да си берат жълто цвете,
да се греят на слънчице,
а Неда им тихом дума:
- Ей ви вазе, малки моми,
погрейте се на слънчице,
дорде не е прегорело,
дорде не е подухнала
върла зима в чужда къща.
Израсла е тънка върба
в Недините равни двори -
то не било тънка върба,
най е била сама Неда:
с бели ръце засукани,
сжълто чело навъсено,
с черни очи нажалени.
Събрали се ергените
да си кършат тънки върби,
а Неда им тихом дума:
- Ей ви вазе триста души,
се ергени, се юнаци,
хем кършете хем ломете,
а по-много меришете,
дорде върба мъзга пуща,
дорде листе зеленеят,
дорде Неда хубост има.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.