80. ТЕЙНО ПЕТРАНКИ ДУМАШЕ

Душата на българина

Тейно Петранки думаше:
- Петранчице-ле тейнова,
толкози село голямо,
из село болест всякаква,
и чума, и самадива,
и сърце, и сипаница -
как нема болест за тебе,
да лежиш, да почернееш,
да лежиш, да погрознееш:
лицето да ти посъхне,
като на припек земята,
снагата да ти повехне,
като на поле тревата,
косата да ти окапе,
като на гора листата.
Че не ли ти се додея
ката неделя сгледници,
в понеделника сгодежници!
Тейну са хеле додея:
източихме си виното,
измесихме си брашното.
Сега се канил млад Първан,
ище та, тейно, да-ще та,
да-ще та тейно Първану,
че ми го фалят хората,
че си е Първан чорбаджий:
портите му са желязни,
на порти синджир сребърен;
дворите му са каменни.
Петранка дума тейну си:
- Би.щеш ма, тейно, да-щеш ма,
да-щеш ма, тейно: Първану,
ала ма не щеш ни видя;
млого щеш, тейно, погледва,
ала не щеш ма ни видя.
Теб ти го фалят старите,
мен ми го корят младите:
че си е Първан делия,
делия Първан, бекрия -
на виното е делия,
на ракията бекрия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.