79. ЗАПРАТИ МИРЧО КАЛЕСКА

Душата на българина

Запрати Мирчо калеска
с една ми ми китка шарена,
със една жълта бъклица,
бъклица с вино червено,
троянско троегодишно,
Еники я е запратил
и е заръка заръчал:
- Чини що чини Еника,
китката да ми затикне,
бъклица да ми напие,
калеска да ми приеме.
Еника плаче та неще:
- Не ща го, мамо, не ща го,
че си е Мирчо бекрия,
бекрия, луд - полудия,
та во виното лудее,
а в ракията заходи,
на своя майка с нож лети,
и на своята сестрица,
негели, мамо, на мене,
на мене, на чуждо чедо.
Майка Еника предумва:
- Мари пристани, Енико,
ако е Мирчо бекрия,
бекрия луд - полудия;
заман са вино не пие,
заман са кавга не чини,
а ще си до край болярка
и Мирчовица невяста.
Пристала си бя Еника,
годеж сториха, запиха,
голема мена дадоха:
два косатника в косата,
двой вити гривни на ръце,
и дванаесе пръстена,
се със безцени камъне,
малямен пръстен за мена.
И още мена дадоха:
на шарен ширит сто рупа
на кован синджир педесе,
и за сватба са думале:
тоя неделя годежа,
а до неделя сватбата.
Кога йе било в неделя,
сабра са сватба голяма -
сто кума и сто сватове,
и девет млади девере.
напремени ги млад Мирчо:
кумовете вов алено,
сватовете вов зелено,
сам Мирчо вов позлатено,
сестра му Рада в сребърно.
Тръгнала сватба голяма,
Кон до кон, кола до кола,
сами е Мирчо в кочия,
сестра му Рада при него.
Кога извеле Еника,
девойкя, млада, хубава -
от ясно слънце по-грее,
от пълен месец по-свети.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.