76. УТОКМИ СЕ ДИМИТРИА

Душата на българина

Утокми се Димитриа,
за девойче прекоморско,
ама му го много кудат.
Едни викат - болникава,
други викат - махалуша,
трети викат - неработе!
Па се чуде Димитриа,
сал се чуде шчо да чине.
Па си праша стари жени:
- Леле жени, стари майки!
утокмих се от далеко,
ама ми го много кудат:
едни викат - болникава,
други викат - махалуша,
трети викат - неработе!
Па жени му говореа:
- Димитриа, Стамболлиа!
Тизе свето да не слушаш;
ти си яхни врана коня,
та си иди сам да видеш:
ако си е махалуша,
дома нема да я найдеш,
ако си е болникава,
у постеля ке я найдеш!
Тува стана Димитриа,
отиде си у момини,
често клюка, редко вика:
- Излезнете, отворете
на менека ябанджия -
ваа вечер да нокевам,
утре рано ке си одам!
Изтърчала малка мома,
отворила вити порти,
па улезе Димитриа.
- Добро вечер, мало моме!
- Дал Бог добро, лудо младо!
Прифана му врана коня,
па му симна сино седло,
извади му злато юзда,
уведе го у аъри,
ставила му зоб да зобе,
зоб да зобе леблебиа,
напои го руйно вино.
Изкачи го лудо младо,
изкачи го у одая,
па му стави стол да седне,
па му даде църно кафе,
па му даде баш ракия,
па му стави да вечера.
Па вечера и нокева,
утре стана и си иде.
Уилен ойде, весел си дойде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.