|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
75. СЕДНАЛА Е ЯНА В БАЙНОВА ГРАДИНКА
Душата на българина
Седнала е Яна в байнова градинка,
да ми везе Яна дари копринени,
дари копринени, кърпи бобакери.
Де дойдоха, Яно, два сиви голаба,
на дунка кацнаха, гугум гугукаха,
с криле трепереха, лиске порониха
по Янини скути, по тенких хи дари.
Яна отговаря: - Робинко, робинко,
я си подай Яни две сребърни стрели,
да прострели Яна два сиви голаба,
два сиви голаба, три бели лебеди.
Голаб отговаря: - Яно, бела Яно,
не сме дошли, Яно, стрела да ни стрелиш,
ми сме дошли, Яно, хабер да ти носим,
хабер от царятог: царица умряла,
царица-везирка, млада господарка,
та те каним, Яно, царица да станеш.
М. Търново (Стоин-ИЗТр., 629).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|