74. СНОЩИ ДЕЯН СЪРДЕН ДОЙДЕ

Душата на българина

Снощи Деян сърден дойде,
та не рече добро вечер,
току рече: - Дай ми, мале,
стол да седна, да не стана!
Никой не смя да го пита;
стана снахата на вода,
стана сестрата на дърва,
стара му макя остана.
Та еле йе пуста макя,
она си йе кайдисала,
кайдисала, попитала:
- Бре, деяне, мили синко!
Що си сърден, яден, сине?
Снощи дойде от планина,
та не рече добро вечер,
току рече: "Дай ми, мале,
стол да седна, да не стана!"
Дали ти йе стадо болно,
или ти са псета бесни,
или ти са зли дружина,
или ти йе зол ке'ата?
А Деян и говореше:
- А ой мале, мила мале!
Та да ми йе стадо болно,
бра-кю билье, кърми-кю го;
та да ми са псета бесни,
и други кю изранити;
дружина са като братя;
ке'ата йе като баща;
току имам върла жалба,
върла жалба на тебека:
си дружина оженени,
оженени, одомени,
язе сирак ни оженен,
ни оженен, ни одомен,
ни на мома пръстен дало!
А макя му говореше:
- Чекай, сину, до година,
до година с ново жито,
с ново жито, с благо вино;
а са'а йе, мили сину,
жито йе граорливо,
виното йе къпина.
А Деян и говореше:
- А ой мале, мила мале,
пусто било това нека,
това нека до година,
до година с ново жито,
с ново жито, с благо вино!
Младос тече като река,
старос иде като време!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.