72. ТЪКАЛА НЕДКА ДАРОВЕ

Душата на българина

Тъкала Недка дарове,
дарове - кърпи й пишкири
тъкала и наричала:
- Този-ка пишкир за Гроздя,
за Гроздя за граматика,
пък този е за брата му.
Никой си Недка не зачу,
най я зачула буля и;
буля на Недка думаше:
- Я тъчи, недей нарича -
гроздьо са, калино, ожени,
вчера му беше сватбата,
днес му й, калино, укропа.
Недка си нищо не каза,
ем най си от стан излезе,
грабна мотика на рамо
и си на лозе отиде.
Копала, Недка, плакала,
копане било за два дни,
тя го докопа до пладне,
без хлебец, Недка, без вода.
Като се назад върнала,
по пътя дърва сбирала,
пътя и беше под село,
тя си минала през село,
покрай Гроздьови дворове.
Гроздьо си на двор седеше,
със булче прошка четеше;
Недка на Гроздя думаше:
- Я ми дай, Гроздьо, водица
със твойта дясна ръчица
устата да си наквася,
сърцето да си разладя.
Гроздьо и вода изнесе
и я на Недка подаде;
Недка на Гроздя думаше
- Я си дай, Гроздьо, язика,
по язик да та целуна,
тоз язик, дето ма й лъгал!
Гроздьо си язик подаде,
Недка го не е цълнала,
ам' най го Недка прехапа.
Като си у тях отиде,
на двора огън наклала,
хвърляла дари, месали,
хвърляла кърпи, пишкири,
хвърляла фусти, сукмани,
и пъстри пищимали.
- Горете, гиди пустини,
кога не сте са носили
в Гроздьови равни дворове!
Най-подир са й в огън хвърлила
и си във огън изгоря!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.