62. КАЛИНО НЕДКЕ, КАЛИНО

Душата на българина

- Калино Недке, калино,
мама йе тлъка събрала,
за тебе хабер проводи,
два пъти сама дохода:
- Да дойдеш, мари Марийко,
да ми доведеш сватята,
сватята Неда на тлъка.
Неда були си думаше:
- Булне-ле, драга булне-ле,
срам ме йе, буле, от тебе,
срам ме йе, но щъ ти кажа:
много ми жално и тъжно,
защо са менил Никола,
Никола първо либенце,
за Станка, булне, долненка.
Тя не йе, булне, хубава
и не йе много работна
ала йе много хрисима,
хрисима йоще животна,
животна и доброволна:
с хорта челяка посряща,
посряща и го поканя,
с благи го думи нахраня,
нахраня и го изпраща.
Мил ми йе, булне, Никола,
пет години са либихме,
как щъ на тлака да ида,
ще ми се смеят момите,
че са с Никола либихме,
либихме, па се не зехме.
- Калино, Недке, калино,
хич да ти не йе еня,
ни еня, Недке, ни грижа.
Умий са да та уплета
и са хубаво премени
с твоята добра премяна,
забради бяла момия,
закичи китки смесени,
земи си хурка писана,
и земи ново вретено,
надени бяло повясмо,
че доди да та заведа.
Като на тлъка идеме,
мини, калино, през моми,
като йогича през стадо
седни, калино, сред моми,
каквото месец сред звезди,
па викни песен та запей,
из едно гърло два гласа,
със един език две думи;
макар да сте са либили -
не токо Никола на света!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.