|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
61. ЕСЕН СЕ ЗАЕСЕНЯВА
Душата на българина
Есен се заесенява,
Кръстовден наприближава,
моми седенки заклаждат,
и овчари се привличат -
при сяка мома и момък.
Запяла й птичка ъгличка,
на Върбанашки гробища.
Не било птичка ъгличка,
най било булка Величка -
за драгинко си плачеше,
за драгинко си Стояна,
за калина си Марийка.
- Я стани, стани, драгинко,
и ти, калино Марийке!
Твойто е либе, Стоене,
дрипаво, непременено,
кирливо, непреблечено,
я твойто либе, Марийке,
ни с меден кавал засвирва,
ни се със момци събира,
нито на чушма отива,
на мома китка да земе,
ни вода да и напие.
Сливенско (СбНУ 22-23, с. 94).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|