|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
59. СЛЪНЦЕ ЗАД ОБЛАК ЗАЛЕЗЕ
Душата на българина
Слънце зад облак залезе,
овчар го сяка мръкна се,
сиво си стадо помами,
че го в кошара юкара,
че си се назад повърна,
ю колибата отиде,
кални цървули изува,
черни ботуши обува,
кривак на рамо завдигна,
че на седянка отива,
покрай Радкини минава.
Радка на харман седеше,
лопата в ръка държеше,
Дунавец вятър чакаше,
червено жито да вее.
Овчар на Радка думаше
- Радке-ле, моя комшийке,
че каква й тая работа,
че на седянка не втиваш?
Радка на овчар думаше:
- Овчарю, че полудя ли?
Йоще си слънце на пладне,
пък ти седенки задири!
Търновско (СбНУ 3, 84).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|