58. СЕДЯНКА СЕ КЛАДЕ

Душата на българина

Седянка се кладе,
маня не ме пуща.
Радината майка,
тя на Рада дума:
- Сложи хляб да ядем,
дигни та премети,
постели да легнем,
зарана ще станем.
Че станала Рада,
сложи - хляб са яли,
яли, наяли се,
дигна та примете,
постла - легнали си.
Сичките заспали,
Рада не заспива:
сън и не дохожда
на черните очи,
дето Рада слуша,
дето моми пеят
и кавали свирят.
Радиното либе
с меден кавал свири,
кавала говори:
- Туку тебе нема.
Че й станала Рада,
че й грабнала Рада
хурка без къделя
и празно вретено,
вратника прескочи,
на седянка отиде.
Като я й видяло
нейно първо либе,
изясно засвири
и хем се зарадва.
Кавала му свири,
свири и говори:
- Добре дошла, Радо,
Радо, първо либе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.