55. МОМЕ КАЛИНО, КАЛИНО!

Душата на българина

Моме Калино, Калино!
Дружки Калина викаа:
- Айде, Калино, на хоро,
хорото грози без тебе
ергене тъжат за тебе.
Я Калина им говори:
- Идете, дружки, идете,
идете, мен не викайте;
мене е жалба голема,
че ми се либе годило
горе у горна махала.
Та барем да е мома -
оно за тая вдовица;
та барем да е бездетка -
оно са дури четири;
та барем да са момчета -
оно са се момичета:
ката събота миене,
ката неделя плетене.
Туку си това издума,
влезна Калинка в зимници,
та се хубаво премени,
и хубаво се накити,
па стана та си отиде,
та отиде на хорото.
Постоя та си погледа,
па се фана на вагята,
па викна та си запея:
- Милите моми убави!
Момите - китка шарена,
ергене - кадър карафил,
невести - ружа алена,
вдовици - суа коприва,
вдовците - копрец повейнал!
Стоян със свиркя свиреше,
у свиркя дума думаше:
- Моме, Калино, Калино,
в очи ли ми се подсмиваш,
или ми право кажуваш?
Проклети да са, Калино,
твойте върли душмане,
че те кудеа, Калино,
че си сънлива, дремлива,
и на работа ленива:
кравите доиш и дремеш,
телците лачиш и плачеш,
дрехите переш и кълнеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.