|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
52. ДАЙ СИ МА МАЙЧЮ, ДАЙ СИ МА
Душата на българина
Дай си ма майчю, дай си ма
във нашата си махала,
на чярнокото ергенче,
дето си ми е прилика.
Кольчиш как мина, мале-ле,
през наши равни дворове,
дворове, тясно сокаче,
то нах жално погльодва
със нажалени очиньки,
със нажалено сарченце.
- Мали ми мила дащерьо,
мари де си го видяла,
та толко севда метнала?
- Видяла го съм, видяла
на студените врисове:
той поя конче хранено,
я точах вода студена.
Коня му вода не пия
за мойте бяли харкомки,
за моя ален миндильчек.
Пак си са, майчю, почюдих,
как да му сърце разваля -
откачих бяли харкомки,
та си му конче нопоих,
постелих ален миндильчек,
та си му конче назобих.
И дара са ме дарили:
той мене пръстен сребърен,
я нему кърпа шарена.
Ахърчелебийско, дн. кв. на Смолян (СбНУ 7, 36).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.
|